Безспорен факт е, че през последните десетина години популистките
идеи и лидери засилват влиянието си – както в Европа, така и в
Северна и Южна Америка, Азия и ислямския свят. България също не
е пощадена от подобна вълна. Съпътстван от национализъм, антисемитизъм, ксенофобия, еврофобия, антиглобализъм,
екстремизъм, интегризъм, популизмът шества все по-уверено,
постига сериозни резултати на избори, владее съзнанието на не
малко хора. Какви са корените и причините за неговото
разпространение в политиката, културата, начина на мислене, коя е
благодатната почва, върху която вирее, способите, с които умело
борави, къде е силата му?

Голямата заслуга на колектива от утвърдени френски историци и
политолози се състои в научното описание, идентифицирането и
анализа на една толкова неясна и несигурна концепция, в чиято
основа лежи негативисткият призив „не на…“. Те очертават
различните измерения и форми на популизма, който измества
политическото представителство и подкопава устоите на
гражданското общество и на демократичните системи. Единствено
познаването му в дълбочина може да замени сляпата вяра и
подкрепа с просветено, трезво и критично отношение. Сравнителната
история на Жан-Пиер Риу и неговия екип дава тъкмо такова познание
– най-мощното оръжие срещу всевъзможните проявления и
модификации на популизма в нашето съвремие.