Още първото изречение назовава ужасяващ факт – младо момиче е намерено заровено в гората. Но романът не тръгва по дирите на криминалното разследване. Дори вероятният убиец се мярва почти анонимно само в трагичния ден на престъплението. Авторката се интересува много повече от вината на другите си герои не само за смъртта на момичето, а и за собствените им житейски провали.

Лин Улман не щади и читателя, изправен пред тъжните последици на уж малки прегрешения. Но не го и подценява, като го оставя сам да открие отговора на кодирания в страниците въпрос – как да опазим съкровеното в себе си? Като го заровим дълбоко в душата си, като го споделим с близките си, или като щедро го раздадем на всички?